Фотоволтаичната инсталация се състои от фотоволтаични модули (соларни панели), инвертор/и, фотоволаична конструкция и други електрически, и механични компоненти, която използва енергията от Слънцето за генериране на електричество.
Фотоволтаичната инсталация се състои от фотоволтаични модули (соларни панели), инвертор/и, фотоволаична конструкция и други електрически, и механични компоненти, която използва енергията от Слънцето за генериране на електричество.
В зависимост от инсталираната мощност фотоволтаичните инсталации варират от малки или преносими системи до масивни централи за производство на електроенергия.
В зависимост от начина на присъединяване фотоволтаичните инсталации могат да бъдат за собствено потребление, за продажба и комбинирани – за собствено потребление с продажба на излишната енергия.
В зависимост от фотоволтаичната конструкция, фотоволтаичните инсталации в стандартните случаи могат да бъдат покривни (монтирани на покрив на сграда) или наземни (изградени „на терен“).
Според типа инвертори, фотоволтаичните инсталации могат да бъдат мрежови – работят при наличие на свързаност към мрежата или да работят самостоятелно, в т.нар. „островен режим“ (off-grid).
Светлината от Слънцето, съставена от фотони, попада върху соларния панел и създава електрически ток чрез процес, наречен фотоволтаичен ефект*. Всеки панел произвежда относително малко количество енергия, но може да бъде свързан заедно с други панели, за да произвежда по-големи количества енергия като соларен масив (string). Електричеството, произведено от соларен панел (или масив) е под формата на постоянен ток (DC). Въпреки че много електронни устройства използват постоянен ток, включително вашият телефон или лаптоп, те са проектирани да работят с помощта на електрическата мрежа, която осигурява (и изисква) променлив ток (AC). Следователно, за да бъде полезно слънчевото електричество, то първо трябва да се преобразува от постоянен ток в променлив ток с помощта на инвертор.
* фотоволтаичен ефект
Фотоволтаичният ефект е процес, който генерира напрежение или електрически ток във фотоволтаична клетка, когато тя е изложена на слънчева светлина. Именно този ефект прави соларните панели полезни, тъй като по този начин клетките в панела преобразуват слънчевата светлина в електрическа енергия. Фотоволтаичният ефект е открит за първи път през 1839 г. от Едмон Бекерел. Когато прави експерименти с мокри клетки, той отбелязва, че напрежението на клетката се увеличава, когато нейните сребърни плочи са изложени на слънчева светлина.
